Цитати и творчество

Съвременното и не толкова съвременното творчество на България

Много често се водим по класации, вместо да създаваме свои собствени. Затова реших да ви запозная с моя собствена класация относно съвременните и не толкова съвременните български книги, които въпреки всичко не отстъпват на времето и продължават да завземат върха на класациите.

Винаги ще изпитвам възхищение към автори като Блага Димитрова, Пейо Яворов, Христо Ботев, Димчо Дебелянов, Елисавета Багряна, Петя Дубарова, Валери Петров и много други, които вече са напуснали физическия свят, но завинаги ще останат в духовния ни свят и в нашата история. Всеки един от тях има уникална история и всеки е извървял своя земен път по неповторим начин. Това са истории, които си струва да се разкажат и ще ви запозная с тези, които са ги вдъхновили да създадат творбите си, с които лично съм прочела. Не е ли невероятно как една книга може да промени виждането ти за света и да добавя нова гледна точка?

След тях ще дам ред и на техните верни съвременни последователи. Това са хора като Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Милен Русков, Константин Трендафилов, Ралица Генчева и много други. Те продължават да следват традицията и да създават свое собствено изкуство, което дори не чака да бъде разбрано - то просто иска да бъде видяно. Всеки човек има различна гледна точка и перспектива. Така че всеки има различно разбиране за красотата и я намира в различни сфери.

1. "Лавина" на Блага Димитрова

Човекът е незавършеност. Ако би се увенчал със завършек, той би стигнал съвършенство. Ако има съвършенство, няма да има развитие. Съвършенството би било връх, край, финален акорд. Човекът е развитие. А развитието е незавършеност, продължение, нова незавършеност. Вечна незавършеност.

2. "Там, където не сме" на Георги Господинов

Не за пътуването, а за чезненето. Не за градовете, а за отсъствието. Не пристигането, а напускането. Не географията, а отвъд, география на отвъдното. За онова тук на телата и там на езика. За онова другаде (друг ад е), където ще пристигнем някой ден.

Така определя стихосбирката си самият Георги Господинов. Аз не намирам друго по-подходящо описание и затова ще ви оставя да създадете свое мнение за някои от стихотворенията му, които ме впечатлиха най-силно:

Там

Там,

където не сме,

е вечен следобед

и лято,

муха и небе

и всичко, което

не бе,

ала беше,

е там.

Там е купата,

дето се счупи,

сега - цяла

като по чудо.

Там е мама на 20,

която не помня,

там е роклята, дето

не посмя да си купи

и сега й отива,

там е баща ми,

висок и красив,

там надничам и аз

за секунда,

но още е рано,

още ме няма

там.

За сега само загатвам с горните стихове, ваш ред е да се запознаете и с останалите. :)

3. "И всичко стана Луна" на Г.Г.

Този път ви представям сборник с разкази, всеки от които крие в себе си мистерии и мъдрости за света, който ни заобикаля. "Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им."

Знаеш ли от каква материя е направен Космосът? Направен е от самота. Това е материята. А самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си.

4. "Подир сенките на облаците" на Пейо Яворов

Творчеството на Пейо Яворов е несравнимо заради всички емоции, които той успява да опише в творбите си. Страстта и искреността, с които пише се усещат още от първия стих. Яворов винаги е творял спрямо чувствата си и това, което го е вълнувало. И това са неща, в които всеки един от нас ще се припознае и усети като свои.

5. Поезия на Петя Дубарова

Краткия, но изпълнен с трепетни мечти и преживявания живот на Петя Дубарова е едно от нещата, които ме привлякоха към нейното творчество. Дори може да се каже, че не аз го открих, а то мен в точния момент. Ето и как се случи вълшебството (всяко запознанство с книга може да се нарече такова) - ровех се из рафтовете със стари книги на домашната ми библиотека и явно тогава е бил моментът, в който "ме е забелязала и взела в ръце". Винаги е имало нещо в старите и овехтели книги, което ме е привличало. Така и разтворих въпросната стихосбирка, в която буйната тогава девойка изливала душата си. Многократно съм размишлявала над краткия й житейски път - нима е позволила на отчаянието заради отхвърляне от любимия й да я завладее на толкова крехка възраст? Любовта е успяла да я погуби или тя самата е позволила на собствените си терзания да го направят? И така стига до самоубийство. Въпреки всичко, Петя Дубарова е неоспорен талант, който тя проявява още от малка. Ето и едно стихотворение по случай съботния ден:

Събота

В събота съм тъмна, неразбрана

и гъвкава, и дива като рис.

Умората, избила във каприз,

напуска ме като зарасла рана.

Училището рухва в мисълта ми -

далеч със своите дневници, дъски.

Към мен пътуват хиляди реки,

очите ми се пълнят с цветни гами

и циганки ми дават своя ритъм.

Аз, силна като пролетна лоза,

китарата превръщам във сълза

и никого не слушам, нито питам.

В събота съм тъмна, неразбрана

и гъвкава, и дива като рис.

Умора, страх, тъга или каприз

напускат ме като зарасла рана.

8.5.1977 г.

И още един стих, в чиито моменти до болка се разпознавам:

Мисли в час

Омръзна ми да бъда все послушна -

да слушам и мълча, да бъда в час

и само химикалът ми да шушне

по бели листи със мастилен глас.

Омръзна ми контролни да ме дебнат,

а после в мисълта ми да тежат,

да бъда груба, нервна и враждебна

дори и с мама някой път.

Омръзна ми да бъда черно-синя,

в престилка като прилеп - с нощен цвят,

и с чувството на грешна монахиня

да нося в себе си мечта за свят

тъй пъстър, както всъщност е дъха ми

в момичешката своя дълбина.

Гимназията всекиго измами,

от всеки взе по капка светлина...

Разбирам, че съм зла, неблагодарна...

Но блика пак звънецът сив мажор.

Той идва срещу мен самоуверен

да продължиме вечния си спор.

5.5.1977 г.

Препоръчвам творбите й предимно на бургаслии, тъй като има и много стихове, свързани с родното й място Бургас. На кого не биха се понравили? :)

6. "Когато "тръгвай" значи "остани"" на Ралица Генчева

Отново се прехвърляме на съвременното творчество, а именно това на Ралица Генчева, която вероятно е позната на много от вас под псевдонима Charly Wilde. Уникален човек и творец, който съумява всеки ден да е позитивен и вдъхновяващ. :) Гореспоменатата книга е електронна, която всеки от вас може да прочете безплатно, след като се абонира за нея. Ето и любимата ми част:

не знам дали беше

грешното нещо

в правилния момент

или правилното в грешния.

и двете

болят еднакво.

Младата авторка се занимава и с други интересни неща, с които запознава и любопитната си аудитория. С радост мога да заявя, че вече и аз съм част от нея. :) Предлага и страхотни "думи в рамки", които представляват страхотни послания, които с удоволствие ще окача в стаята си. Желая й още много успехи! ^_^

7. "Затворисърце" на Константин Трендафилов

Изключително много се радвам, че реших да си закупя и тази книга от миналогодишния пролетен панаир на книгата в София. Прочетох я няколко седмици след това и все още е запечатана в ума ми. Едва втора книга на артиста, но и втори бестселър. :) Късмет, талант и разбира се усилена работа са ключът към успеха на Константин Трендафилов. В романа са преплетени съдбите на двама мъже, които са на пръв поглед напълно различни, но се озовават в затвора поради еднакви причини - жени. Как стигат дотам и успяват ли да се измъкнат от тинята, в която сами са затънали? Е, аз поне успях да извадя доста цитати от нея и ще ви предоставя няколко:

Когато нещо толкова красиво ти се вижда толкова грозно, време е да си тръгнеш.

Разбрах, че има два вида сутрини. Тези, в които чувстваш дневната светлина като прожектор, който осветява срама ти, и тези, в които ти се струва, че светът е чакал да се събудиш, за да разцъфти вежливо пред очите ти.

Тези и още много размисли над живота ще откриете в дебютния роман на Константин Трендафилов. :)

8. "Преди да се родя и след смъртта ми" на Ивайло Петров

Имах радостта да се запозная с романа на знаменития писател Ивайло Петров едва в осми клас. За първи път издаден през 1968 г. под името "Преди да се родя", романът е преиздаден години по-късно с продължение към заглавието "...и след смъртта ми". Един от най-значимите български писатели ни напусна преди няколко години, но творчеството му ще остане вечно в историята.

Невероятно е как разказва за живота в отвъдното, сякаш вече е бил там и прибавя присъствието на фантастични и мъдри духове. Успя да ме пренесе в един отдавна забравен свят на духове и да направи връзка между минало и настояще. Проследяваме пътя на самия герой в повестта и начина, по който той вижда живота си и този на близките си. Отразеният хаос в родовото ни съзнание от онова време не позволява да разбърка и мислите на читателя, а напротив - да осъзнае своите ценности. Ивайло Петров е усвоил тънкостта да внесе хумор и ирония, но едновременно и сериозност във всяка една част от творбата си. Ето и едни от любимите ми мисли от романа:

Природата не е тъжна, нито весела, но ние сме безкрайно нищожни пред нея и искаме да я подчиняваме на нашите чувства и настроения. Когато гледаме в късна есен хилядите стъпки по пясъка, ние си казваме, че плажът и морето са тъжни, защото тъгуваме за живота, който е кипял там през лятото.

Велики човеко, приятелю Исусе! Ти проповядваш любов не само към ближния, но и към враговете. Как да обичаме враговете си? Учиш ни да не отвръщаме на злото със зло, защото така се поражда друго, по-голямо зло. Но ти знаеш, че още в твое време, а и преди и след него, светът се е крепил на злото, както твърди един твой светец. Вярвал ли си наистина, че ако не се съпротивляваме на злото, то ще изчезне? Ето, в това е твоето величие - да създаваш надежда у човеците с цената на живота си...

9. Поезия на Никола Вапцаров

Както са казали литературните критици, но и всички читатели сме усетили, Вапцаровата поезия е поезия за човека - разбираща, съчувстваща и изразяваща истинската му ранимост. Мечтите, вярата му, одухотвореността му също не остават на заден план. Нима не усещате онзи копнеж и нежността от стихотворението "Прощално" , от което изтръпваме:

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и далечен гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя -

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам -

ще те целуна и ще си отида.

Биографията му е толкова динамична, колкото е и творчеството му. Антифашистките му дейности не му пречат да проповядва любов и вяра в текстовете си, но го докарват и до трагична смърт - бива разстрелян на 23 юли 1942 г.

Колко ли още културно богатство щеше да остави, ако беше живял поне още малко на този свят... Последва пътя на много писатели от своето време, но за сметка на това и много други избраха да следват техния път, но да творят по-мирно и без фатални последствия. Без последствия за живота, а само за обогатяване на светогледа им. :)

10. Поредицата "Тина и половина", "Графиня Батори" и "Макс" на Юлия Спиродонова

Едни от ранните ми запознанства с родната литература е именно творчеството на Юлия Спиридонова. Тя е авторка главно на детски и тийнейджърски романи, като отразява всички проблеми, които вълнуват нас - младите хора. И то по един забавен и развлекателен начин, който помогна да прочета книгата в рамките на един или два дни. :) Писателката с прякор "Юлка" е помогнала на мнозина тийнейджъри да повярват в себе си и по-лесно да преодоляват проблемите в училище, но и да осъзнаят колко незначителни и временни са повечето от тях... Наистина ли това, че си наддала няколко килограма и че с приятелката ти харесвате едно и също момче са проблеми от световен мащаб? Всичко е преходно и всеки проблем ни дава някакъв опит и точно това е разказано през погледа на Тина и половина, графиня Батори и Макс... Ще разберете връзката между тях тримата, само ако прочетете книжките. :)

Класация на чуждестранни книги

Не бива да подценяваме чуждестранните автори и това е доказано още по време на Ренесанса - време, през което в поробена България не сме и мислели за литература... При нас тя се заформя малко по-късно, но въпреки това успява да догони и останалите страни и не изостава и до днес.

Ще ви представя моята класация на съвременните чуждестранни книги. Ще се постарая да събера всякакви жанрове в нея - от романтика до хорър трилъри. :)

1. "Пустинно цвете" на Уерис Диъри

2. "Човек на име Уве" на Фредрик Бакман

3. "Чудо" на Ар Джей Паласио

4. "Момичето от влака" на Паула Хоукинс

5. "Реликвите на смъртните" - поредица на Касандра Клеър

6. "Крадецът на книги" на Маркъс Зюсак

7. "Гробище за домашни любимци" на Стивън Кинг

8. "Виж ме" на Никълъс Спаркс

9. "Аз преди теб" на Джоджо Мойс

10. "Елинор и Парк" на Рейнбоу Роуъл