Любов към книгите от ранна детска възраст. И все пак - по-добре късно, отколкото никога. (:

Любимата книга на човек казва много за самия него. Чрез нея можем да го опознаем. (: Четенето на книги ни помога в различни аспекти и разширява светогледа ни.  Осмисляйки чужда гледна точка създаваме своя собствена по дадена тема. 

Силата може да бъде не само физическа, но и умствена. Защо твоето оръжие да не бъде книгата? Покори света със знания, а не с насилие. Никога не е късно да опиташ. :)

"Четящият човек е мислещ човек. Давайки на детето си книга, ти му отваряш очите за един нов свят."

Винаги може да ни бъде от полза, ако има кой да ни покаже пътя към света на книгите. Наш е изборът дали ще навлезем в него, позволявайки му да ни завладее. Най-често пътеводителите ни са родителите ни, но в по-късен етап сме способни сами да изберем  по кой път да поемем. Но никой не може  да отрече, че книги като "Малката принцеса", "Сърце", "Ласи", "Без дом", "Приключенията на Лукчо" и много други не са изиграли важна роля в живота  му.

Ще ви разкажа именно за следните книги и накрая сами ще се убедите колко са ценни те за децата. Стъпка по стъпка тези истории ги превръщат в хора. Също така ще разберете защо и възрастните могат да научат нещо от тях. Ето едни от най-важните детски книги, които всъщност изобщо не са само за деца. :)

---

"Ласи" на Ерик Найт

Който не е чел книгата, със сигурност е гледал филма за просволутото шотландско коли Ласи. Нима има човек, който не е проронил поне една сълза при четенето или повреме на филлма? Трудно би ми било да повярвам.

Романът "Ласи" е публикуван през 1940 г. в САЩ от Ерик Найт, който участва и в двете световни войни.

Историята на най-известната му книга "Ласи" разказва за едно шотландско коли, което изминава повече от 1000 километра, за да се завърне при своя другар и собственик. Преди това в английското село Грийнал Бридж настават тежки времена за работниците, работа няма и става все по-трудно да изхранват семействата си. Ласи е изключително умно, породисто и възпитано куче, което струва много пари. Богат херцог дълго време предлага много висока цена за Ласи на миньора Сам Караклоу. Той, от своя страна, отказва и не я дава за продан, докато не затварят мината и той става безработен. Ето как желанието на херцога най-после се сбъдва. Той получава колито, което неколкократно се завръща при своите стопани и по-точно при сина на Сам - Джо. Завръщането не се приема добре от родителите, тъй като не могат да лъжат и да я крият, след като вече са я продали.

Крайните мерки, които херцогът взима, е местенето на Ласи в Шотландия в имението му. Ласи грабва поредната възможност да избяга и така започва нейното пътуване. Приключенията и некучешките (нечовешките?!) препятствия, през които Ласи преминава, са показателни за нейната безкрайна лоялност към стопанина й. Лично за мен този роман е една от главните причина да заобичам кучета и да искам да ме придружават през живота ми. Вярвам, че е било така и за други деца. (: Ето някои сърцераздирателни цитати от книгата, които може да ви подтикнат към повторния й (или пък първи) прочит:

''Ласи положи муцуна върху предните си лапи и затвори очи. Когато се събуди, още не беше започнало да се зазорява. Прозя се и понечи да се изправи. Успя само да забие предните си лапи в земята, но не можа да раздвижи задните. В продължение на един дълъг миг лежа неподвижна, изненадана от новото си състояние. После отново напрегна мускулите си, вложи всичките си сили в натиска на мощните си рамене. За миг успя да се задържи в изправено положение. Направи крачка напред, опряна на здравия си крак. Другият се влачеше мъчително. През нощта раненото място се беше схванало и цялата й страна беше неподвижна. При удара в скалата беше счупила ребро, а мускулите и ставите на задния крак бяха натъртени, и сега бяха толкова сковани, че не беше в състояние да ги движи. Куцайки силно, Ласи се опита да се върне под защитата на бодливата жълтуга. След малко се отпусна тромаво на земята, сви се на кълбо и дълго остана така, докато очите й се взираха в червената ивица на зората над полето. Не можеше да продължи пътя си. Така я съветваше инстинктът. Трябваше да лежи. Някои хора вдигат голям шум за едно нараняване или лека болест и с удоволствие ги излагат на показ, за да могат, другите да разберат, че са зле, и да изразят симпатията си. При животното, което расте в естествената си среда, е точно обратното. То не иска съчувствие от никого и смята всяка проява на физическа слабост за нещо, от което трябва да се срамува. Ако се разболее, то се скрива в някое отдалечено място и там самотно дочаква изхода - оздравяване или смърт.''

А тогава, когато имаш най-малко, Джо, трябва да полагаш двойно повече усилия, за да останеш почтен - защото честността е всичко, което ти е останало. Щом като и без това нямаш нищо, остани поне честен. Честността е нещо много особено: няма два вида честност, само една-единствена. Честният си остава винаги честен. Разбираш ли ме?